събота, 3 декември 2011 г.

Жълта тинтява, горчивка, горчив корен, жълта линцура - Gentiana Lutea L.





    Разпространение
  Из сенчестите каменливи поляни в съседство с горната граница на гората в Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Средни Родопи. Поради безразборното събиране растението е силно намаляло.




    Описание
  Многогодишно тревисто растение с право, цилиндрично стъбло, високо докъм 1 м и дълго до 1 м многоглаво месесто коренище, което отвън е кафяво, а отвътре - жълтеникаво. Листата са срещуположни, разположени накръст, едри, яйцевидни, с дъговидна нерватура, долните с дръжки, най-горните приседнали, обхващащи с долната си част стъблото. Цветовете са жълти, събрани в прешлени в пазвите на горните 3-7 чифта листа. Цъфти през юли-август.




    Използваема част
  Коренищата, които се вадят през есента - август-септември, и то от по-стари растения (от 4 години нагоре). След измиването те се нарязват и се сушат веднага в сушилня при температура до 60 градуса. По такъв начин те не ферментират, което е необходимо условие при употребата им за медицински цели. Изсушената билка има сивокафяв цвят отвън, жълтеникав до светлокафяв - отвътре, характерна миризма и силно горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-конопени торби. Корените на жълтата тинтява се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.









    Химичен състав
  Съдържа гликозидите генциопикрин, генциамарин (на които се дължи горчивият й вкус), генцианоза, алкалоида генцианин, генциостерин, мазнини, пектинови вещества, смоли, слуз и др.




    Лечебно действие и приложение
  Билката има секретовъзбуждащо действие - усилва отделянето на слюнка, стомашна и жлъчна секреция. Освен това тя усилва чревната дейност и оказва противоспастично действие. Употребява се като възбуждащо апетита средство (преди ядене), при чревни колики и запек, жълтеница, малокръвие.
  Българската народна медицина препоръчва коренищата на жълтата тинтява още при пясък в бъбреците, гастрит, ентерит, глисти, заболявания на черния дроб и др.




    Начин на употреба
  1 кафена лъжичка нарязани коренища се варят в 0,5 л вода 10 минути. Отварата се пие по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. Настойката от 10 г коренища, киснати в 1 л червено вино 10 дни, е добро средство за усилване на организма и подобряване на апетита при малки деца. Взема се по 1 супена лъжица преди ядене.
  В нашата народна медицина се употребява и петнистата тинтява (Gentiana punctata L.), която се среща в Рила, Пирин, Витоша и Средна Стара планина и има тъмночервени точки по венечните си листчета. Коренищата й също се употребяват при болестите, изброени по-горе. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар