четвъртък, 30 юни 2011 г.

Анасон (Pimpinella anisum)



    Разпространение. Само като културно растение в най-топлите части на страната. Произхожда от областта на Средиземноморието.
    Описание. Едногодишно тревисто растение със слабо вретеновидно задебелен главен корен и с цилиндрично, слабо набраздено към върха разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата в основата и в долната част на стъблото са закръглено сърцевидни, цели или врязано назъбени до наделени, с дълги дръжки; в средната му част също са с дълги дръжки, тройно наделени, а връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета. Цветовете са бели, с 5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и един плодник с долен яйчник и 2 стълбчета. Събрани са в сложни сенници, всеки с по 7-15 лъча. Плодовете са яйцевидни, наребрени.
    Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни.
    Използваема част. Плодовете, които се берат през юли-август. Анасонът се жъне рано, малко преди пълното узряване, за да се избегне уронването на плодовете. След жътвата се оставя да доузрее, след което се вършее. Анасоновите плодове са сивозелени с характерна миризма и сладникав вкус. Допустимата влажност е 12%, а на неразредените - 16%. Опаковат се в конопени или четирислойни книжни торби. Необходимо е да се пазят от влага, тъй като при овлажняване потъмняват. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения.
    Химичен състав. Етерично масло (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества, смола, танин, горчиви вещества.
    Лечебно действие и приложение. Анасонът притежава подчертано отхрачващи и възбуждащи чревната дейност свойства. Има болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на млечните жлези. Употребява се при кашлица от различен произход: възпаление на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух; при болки в стомаха и червата, възпаление на стомашната лигавица (гастрити), колики, газове; възпаление , пясък и камъни в бъбреците; за увеличаване на млякото у кърмачките.
    В българската народна медицина се използва още при пресипнал глас, безсъние, главоболие, хълцане и др.
    Начин на употреба. 1 чаена лъжичка счукани плодчета се киснат 1 час в 0,5 л гореща вода. След прецеждането от течността се пие по една чаена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От етеричното масло се вземат по 1-2 капки на бучка захар.
    В българската народна медицина се употребява и дивият анасон, или бедреницата (Pimpinella saxifraga). Прилагат се корените за същите болести, както и анасонът. Освен това се използва още при подагра, за регулиране на недостатъчна менструация, при безсъние, главоболие. Външно се прилага за компреси при циреи и отоци.

сряда, 29 юни 2011 г.

Биокалендар

    Всеки може да изчисли биоритмите на физическата, емоционалната и интелектуалната активност, вземайки за изходна база деня на раждането си. За изготвяне на биоритмов календар трябва да се пресметне колко дни са изминали от датата на раждането до датата, която ни интересува. Трябва да се имат предвид високосните години, които се повтарят на всеки четири. Общият сбор от всички дни на изминалите години се дели съответно на 23, 28 и 33.
    Ако се съобразяваме с предупрежденията на биокалендара, бихме могли да избегнем евентуални злополуки, катастрофи, неправилни решения. Можем да контролираме нашето поведение, особено в стресови ситуации, а също да използваме целенасочено повишената активност и творческите си възможности. Най-важното е, че в критични дни можем да избегнем шофиране или поне да бъдем особено внимателни зад волана.
   Основните ритми в човешкия организъм съвпадат и се обуславят от ритмите в Космоса. С влиянието на планетите върху човека се занимава астрологията. Специфично, непосредствено влияние върху нас оказват Слънцето и Луната. Ние живеем сред слънчева атмосфера - от нея зависят светлината и тъмнината, смяната на сезоните, дори и настроението ни. Взаимодействието на дневното и нощното светило оказва могъщо влияние върху всички живи организми. При всеки човек може да се проследи 3-годишен и 11-годишен биологичен ритъм, свързан с периодите на слънчевата активност. Като закономерност всяка трета година, смятано от датата на раждане, настъпва повишаване на функционалните възможности на човека.
    Влиянието на лунните ритми върху човешкото настроение и поведение е доказано. Бременността и развитието на зародиша се изчисляват в лунни месеци. Пълнолунието влияе върху човешкото поведение. Установено е, че броят на престъпленията и кражбите при пълнолуние се увеличава. При някои фази на Луната са получават нервни кризи или се изострят някои психически заболявания. По време на пълнолуние някои хора страдат от безсъние. Тези заболявания са свързани вероятно с доказаните промени в атмосферната йонизация и земното магнитно поле в зависимост от фазите на Луната.
    Биоритъмът сън - бодърстване, който действа върху човека, осигурява възстановяване на организма, както и активност и добра работоспособност през деня. Работоспособността се характеризира с т.нар. М-образна физиологична крива. Установено е, че човек има най-голяма активност в 10-12 ч. сутрин и в 16-18 ч. след обяд. В 14 ч., както и във вечерните и нощните часове работоспособността рязко намалява. Следователно биоритъмът труд-почивка трябва да се съобразява с тези часове. Разбира се и тук има индивидуална специфика и всеки трябва да наблюдава своите часове на максимална активност. Биоритъмът на хранене и поемане на течности също е важен. Трябва строго да се спазват часовете на хранене, защото ензимите в храносмилателната система се отделят по условнорефлекторен път точно в тези часове.



  

вторник, 28 юни 2011 г.

Биоритми

    Основна роля за реализиране на ритмичните процеси в организма играе вегетативната нервна система. Тя регулира дейностите на вътрешните органи, жлезите с вътрешна секреция, кръво- и лимфообращението, гладката мускулатура. На молекекулно равнище голямо значение за ритмичните процеси има водата в организма. Периодичното превръщане на една структура в друга придава на движението на водните молекули микроимпулсиращ характер, лежащ в основата на много ритмични функции на организма.
    Биоритмите са ендогенни - създават се вътре в организма. Възникването, поддържането и контролирането на вътреорганизмовите биоритми се осъществява от специална система, наречена биологичен часовник. Той има характер на безусловен рефлекс. Установено е, че този часовник поддържа постоянна честота и период на биоритмите, независимо от промените в околната среда. Освен това биологичният часовник синхронизира биоритмите на организма с жизнено важни периодични явления в адаптационните реакции на тялото.
    В края на ХІХ и началото на ХХ век е било установено действието на три биоритъма у човека - физически, емоционален и интелектуален. Физическият биоритъм има продължителност 23 дни. Той обхваща циклични промени на фактори на физическото състояние (кондиция): физически сили, координация на движения, устойчивост на болести. Емоционалният биоритъм е с продължение 28 дни. Той оказва влияние върху настроението, емоционалната наситеност и жизнерадост на поведението, душевното състояние, чувствителността и творческите възможности. Интелектуалния биоритъм е с продължителност 33 дни. От него зависят мисловната дейност, паметта, умствената работоспособност, умението за научаване, анализ и логическо разсъждение.
    Трите биоритъма - физическият, емоционалният и интелектуалният, започват от деня на раждането. След това се променят циклично, като графичното им изобразяване е синусоида, която два пъти пресича хоризонталната линия в нулеви (критични) точки. Първата половина на всеки биоритъм представлява неговата положителна фаза (над хоризонталната), а втората  - отрицателната (под хоризонталната). Дължината на всяка от двете фази на физическия биоритъм е 11,5 дни, на емоционалния - 14 дни, и на интелектуалния - 16,5 дни.
    Най-неблагоприятни са критичните (нулевите) дни на активност. В положителната фаза на всеки цикъл се наблюдава повишаване на енергията и работоспособността, а в отрицателната - зареждане и натрупване на енергия в организма. Например в отрицателната фаза на физическия биоритъм се наблюдава намаляване на физическите сили и резистентността на организма към неблагоприятни външни дразнители; в отрицателната фаза на емоционалния биоритъм може да се появят раздразнителност, избухливост, намаляване на скоростта на ответните реакции спрямо външни дразнители; в отрицателната фаза на интелектуалния биоритъм човек е с намалено внимание, често допуска грешки, може да направи неверни заключения, да не запомня правилно. В критичната точка на физическия и емоционалния биоритъм поотделно или още повече, ако съвпадат в биокалендара на даден човек, се увеличава вероятността от нещастни случаи, катастрофии, заболявания. Когато интелектуалния биоритъм е в критична точка, по-добре е да не се вземат отговорни решения.




понеделник, 27 юни 2011 г.

Биополе

    Има косвени физични експерименти, които доказват съществуването на биополе. Около всеки биологичен обект в процеса на жизнената му дейност възниква сложна картина от физични полета.Тяхното разпределение в пространството и изменения във времето носят важна биологична информация, която може да се използва по-специално за целите на медицинската диагностика. Човешкото биополе има ритмично пулсиращ характер и се променя от различни фактори. Днес в света съществуват над 270 института, лаборатории, центрове, в които се правят научни изследвания на биополето. Изследването на това явление разкрива биоенергетичната същност на организма. Биополето е свързващо звено между психичните, биологичните и физико-химичните процеси в човешкия организъм и представлява психо-биофизична реалност.
    Проучени са някои физични компоненти от спектъра на биополето. Досега са открити следните части от спектъра на биополето: 1. Електромагнитно излъчване с най-голяма интензивност  в инфрачервената част на светлинния спектър (то носи информация за работата на ватрешните органи); 2. Нискочестотно електрическо поле с честота 1 кХц (то доказва наличността на електрохимични процеси в организма); 3. Радиотоплинно излъчване, което е свързано с температурата и биоритмите на вътрешните органи; 4. Магнитни полета, свързани с токовете по нервната тъкан, които са израз на биологични процеси; 5. Оптичен диапазон - от близката инфрачервена и в ултравиолетовата част на светлинния спектър (това са биолуминисцентни импулси, произхождащи от биохимични реакции); 6. Акустични полета - инфразвукови и ултразвукови трептения, резултат от клетъчната дейност. Биополето е съвкупност от различните биологични енергии на живите организми и като цяло не може да се отнесе към нито едно от познатите във физиката полета - то е качествено ново.
    Засега в медицината се регистрират електрическите полета на различни органи - електрокардиограма (на сърцето), електроенцефалограма (на мозъка) и др. Напоследък с някои уреди се улавя и магнитното поле, което дава по-точна информация за функцията на органите - например магнитокардиограма, магнитоенцефалограма и др.
    Всяка клетка, всеки орган и организмът като цяло излъчват биополе. При изследователски наблюдения в тъмно помещение, биополето представлява светене с розово-виолетов или синкав цвят около частта на тялото, поставена върху електрода. Полето е изразено особено силно около "възглавничките" на пръстите на ръката. Излъчване под формата на поле се появява около живи и неживи обекти, но има качествена разлика в полетата. Небиологичните обекти - минерали, кристали, метали и др., светят с постоянен интензитет. Живите организми - хора, животни, растения - светят с променлив интензитет, като излъчването е с пулсиращ характер. Биополето при човека зависи от здравословното, психическото и емоционалното му състояние, както и от въздействието на различни външни фактори - студ, топлина, употреба на алкохол и др. Светенето е толкова по-голямо, колкото е по-активна обмяната на веществата. Установено е засилване на биополето след неколкократно триене (енергизиране) на ръцете, при  което те се зареждат с енергия. При някои заболявания, например при туморни процеси, биополето намалява значително, има празни места, "дупки" в ореола. Такива смущения са наблюдавани и при психически заболявания. При остри възпаления полето се увеличава, което е израз на повишените обменни процеси, а при хронични - намалява. Хората имат различни биополета: по-слабите и с намалена жизненост индивиди имат рехави, слаби излъчвания, дълголетниците и жизнените хора са с плътни и големи биополета, а екстрасенсите имат извънредно големи и ярки биополета.





неделя, 26 юни 2011 г.

Как се приготвят лекарства от билките

    Лекарства от билките се приготвят обикновено като те или си варят (отвара), или се запарват (запарка), тъй като естественото им състояние не е подходяща форма, в която могат да се употребяват за лечебна цел. За приготвянето на отварите и запарките билките трябва предварително да се оситнят. За тази цел листата, цветовете и стръковете се нарязват на частици с размери не по-големи от 5 мм (но листата на мечото грозде и други кожести листа - не по-големи от 1 мм), стъблата , корите, коренищата и корените - не по-големи от 3 мм, а плодовете и семената не по-големи от 0,5 мм.
    Приготвяне на отвара. Надробената билка се насипва в предварително нагряван в продължение на 15 минути на кипяща водна баня порцеланов или емайлиран съд, залива се с вода със стайна температура, след което се затваря с капак и се оставя на кипяща водна баня в продължение на 30 минути. След изтичането на времето се оставя да изстива 10 минути и тогава отварата се прецежда. Отварите от листата на мечото грозде, от дъбовите кори, от коренищата на кървавичето и от някои други билки, които съдържат танини, се прецеждат веднага след изваждането от водната баня.
    Приготвяне на запарка. Надробената билка се насипва в чайника и се залива с определено количество вода със стайна температура. Затваря се с капак и се оставя в продължение на 15 минути в кипяща вече водна баня, като често се разбърква. След изтичането на това време билката се изважда и се оставя да изстива при стайна температура не по-малко от 45 минути. Когато запарката изстине напълно, тя се прецежда и се добавя вода до предписаното количество.
    При приготвяне на запарка с 1 до 3 л вода времето за нагряването трябва да се удължи до 40 минути.
    Прецеждането на отварите и запарките обикновено се извършва през марля, поставена във фуния, през която те ще се прецеждат.
    Запарки или отвари от силно действащи билки се приготвят по предписание, а при липса на указания се взима 1 тегловна част от билката за 400 мл отвара или запарка.
    Запарки и отвари от моравото рогче, горицвета, момината сълза и дилянката се приготвят в съотношение 1:30.
    При приготвянето на отвари или запарки от билки, съдържащи алкалоиди, се прибавя лимонена, винена или солна киселина (пресметната като хлороводород). Киселината се взима в тегло, равно на количеството на алкалоидите, съдържащи се в билката. При моравото рогче количеството на използваната солна киселина трябва да бъде 4 пъти по-голямо от количеството на алкалоидите, които се съдържат във взетото количество от билката. Освен с гореща вода извлек от лечебните растения може да се направи и със студена вода. Той се приготвя като предписаните билки се заливат с определено количество дестилирана или преварена вода (15-18 градуса) и се оставят да киснат 4-12 часа при стайна температура, след което разтворът се прецежда.
    В медицинската практика лекарствените растения се употребяват и под редица други форми. Такива са настойките, екстрактите, компресите.
    Настойки. Те представляват спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от билки. Спиртът за извличане може да има различна концентрация (30, 50, 60, 70, 90 %). Настойките се приготвят чрез накисване, чрез изместване или разтваряне на екстракти. За извличане на силно действащи съставки съотношението между изходната билка и готовия продукт трябва да бъде 1:10, а при слабо действащите - 1:5.
    Ектстракти. Те представляват концентрирани извлеци от лекарствени растения и биват течни, гъсти - вискозни маси със съдържание на влага не повече от 25% и сухи - ронливи маси със съдържание на влага не повече от 5%. За извличане се използва вода, спирт с различни концентрации, по-рядко етер, като понякога се прибавя киселина, някоя основа, глицерин, хлороформ. Екстрахирането се извършва от фармацевти, като се спазват известни правила.
    Лекарствените растения, смесени с различни мазнини, восъци или смоли, се прилагат за външна употреба. Във фармацевтичната практика от лекарствените растения се приготвят и други видове лекарства, като лекарствени оцети, медицински вина, емулсии, суспензии, пластири.
    Всичко изложено дотук може да се извършва само от добре подготвени хора, а именно от фармацевтите. В обикновената практика обаче често се използват отварите и запарките, които могат да се приготвят в домашна обстановка.     

събота, 25 юни 2011 г.

Наименуване на билките

    Растенията освен латински имена, които са двойни - първата дума означава рода, а втората вида на растението и се използват в научната литература, имат и народни имена. Българският език е особено богат с имена на растения. Поради това, че българският народ се е занимавал предимно със земеделие и скотовъдство, той ежедневно е общувал с природата и е наблюдавал заобикалящите растения и животни. По броя на цветята и плевелите, растящи из полето и посевите, той се е стремял да предсказва плодородието или недоимъка през годината, следял външния вид на растенията, техния живот, фазите на развитие, растеж, размножаване. Не малко растения са свързани и с неговия живот, вярвания, обичаи, лекуване на болести. Китни градини с различни цветя окръжавали дома на българина, където той се грижел за тяхното размножаване и запазване. Затова българският народ е дал много повече имена на растения, отколкото други народи. Така например лайката в различните краища на страната е позната със следните имена: подрумиче (Трънско, Банско), върти поп (Благоевградско), еньово цвете и кумич (Ловешко), лайкучка (Гоцеделчевско, Сливенско, Великотърновско, Кюстендилско, Ямболско), а също белиоч, амамила, болиочи и ръмон. Полският мак се нарича още кадънка (Старозагорско, Великотърновско), пуплек (Панагюрско), пукъл (Плевенско, Хасковско), герино око (Костенец), а също така божанка, пламеница, була, падикос, плюсковец, тутенка, капикоса. Звъниката е известна като жълт кантарион (Пазарджишко), сечено биле (Великотърновско, Тетевенско), твърдокуп (Софийско), а също така калъчево, порезниче, богородична трева, яневичка, яньовче. Може да се изредят стотици видове растения с множество имена, плод на богатото народно творчество. Самите наименувания обаче не са дадени случайно, а най-често са свързани с годишните времена, цъфтежа и развитието на растенията, с характерните им особености, с външния вид, миризмата, вкуса, географското им разпространение, с обичаите и вярванията на българина. Така в съответствие с някои характерни особености на растенията народният творец им дава и подходящи имена, например трепетлика, лепка, подбел. Когато растението по външен вид прилича на някои митични същества, свързани с народните обичаи и вярвания, то получава и съответно име, например самодивска хурка, самодивска свила, дяволска уста, божо дърво, богородични свещи, христови сълзи, вилина метла. Домашните и дивите животни, птиците, с които българинът е бил свързан във всекидневния си живот, техните характерни особености и навици също са му давали повод да назове някои растения, прилични по нещо на тях, със съответни имена : волски език, овча опашка, вранско око, зайчи уши, лисичи зъби, орлови нокти, кукувича опашка.
    Всичко, което заобикаляло българина, било предмет на неговото наблюдение и размисъл. Не били отминати и влечугите, земноводните и насекомите. С техните имена са наречени много растения, като например змийско мляко, жабова нога, гущерова опашка, пчелник. Човекът, неговият живот и преживявания са дали основания на народния творец да даде съответни подходящи наименования на много растения. Такива са например растенията дедови зъби, бабини унуки, момина сълза, момино сърце, мъжки обичник, венерин косъм. Външния вид на растенията, начинът на растежа им, както и вътрешното им съдържание дават не малко идеи за тяхното именуване, Такива са имената повет, гърбач, жиловлек, лепило, шипка. Външната окраска на цветовете, вкусът, видът на различните органи на растенията са станали причина да се дадат не малко народни имена на растителните видове - черница, киселец, сладун, горчивка, лютиче, червенка, жълтурче. Известни особености в месторастенето също са послужили като причина за назоваване на редица растения - например подрумиче, пореч, каменарче. Произходът на различни културни растения, пренесени у нас от други страни, е дал възможност на народния творец да им постави подходящи имена, например татарка, стамболче, турско цвете, индийски коноп. Месеците или годишните времена, през които растенията цъфтят, са определили появяването на следните имена: мартенче, гергьовче, еньовче. Редица човешки чувства са определили имената на други - обичник, омайниче, омразник, любиче, разгонка. Вярата на народа в лечебната сила на билките срещу болестите личи от имената на много растения като живеница, охтивче, синапче, трескавче. При масова поява на някои растения народът е гадаел каква ще бъде годината - сушава, плодородна, гладна и т.н., - като е давал на такива растения съответни имена, например мразовец или кърпикожух, гладница, злолетница. Някои растения, които си приличат по външен вид, получили имена, подобни на по-известното от тях, например растението бъзак и бъз, копривка и коприва, лозина и лоза. Има още редица растения, които не могат да се подредят на групи, но във всички случаи те са свързани с бита и наблюденията на българския народ. .

петък, 24 юни 2011 г.

Билки и здраве

    Една от основните цели на фитохимията е да изолира действащите вещества от лекарствените растения в чист вид. По този начин обаче се премахват и много други полезни вещества, които се съдържат в тях и биха имали благоприятно въздействие върху здравето на човека. Така синтетичният витамин С не може да замени по действие витамин С например в шипките, които освен него съдържат и провитамин А, витамин К, плодови киселини, захари и други вещества. От друга страна много от съставните части на растението имат по-добро лечебно действие, когато се използва цялото растение, а не отделни негови химични съставки. Това се дължи на взаимното влияние на различните вещества, съдържащи се в него. Така например гликозидите на вълнестия напръстник в чисто състояние са слабо разтворими във вода. Когато обаче се вземат като запарка от цялото растение, те се разтварят във водата поради взаимното действие на съдържащите се в него вещества, като сапонини, органични киселини и някои други. В някои случаи и хининовите кори са по-ценни от хинина, лудото биле (беладона) от атропина и т.н. Затова често в медицината се препоръчва да се използва цялостния извлек от лекарственото растение, а не отделни части от него.
    Предимството на лекарствените растения пред веществата, създавани от фармацевтичнта химия, се състои в това, че растителното вещество се образува в живата клетка. Каквато и да е разликата между растенията и животните, основната единица - клетките, от които са изградени телата и на растенията и на животните, има много общи неща, изразяващи се в клетките, както на растенията, така и на животните. Ето защо активните вещества, съдържащи се в растителната клетка, дори когато са отровни, не рушат рязко и сило хода на процесите в живата клетка на човека и на животните, както това правят някои вещества, получени по химичен път. Това се дължи на обстоятелството, че в продължение на милиони години животните, хранейки се с висшите растения, са се приспособявали към веществата, съдържащи се в тези растения, и са изграждали тялото си от тях. Тази непосредствена хранителна връзка между животните и растенията е причината и за тясната химична връзка между съставните части на растенията и нормалната работа на органите на животните и човека. От това се определя и превъзходството на лекарствените природни вещества над химичните. Те оказват особено благоприятно лечебно действие при хронични заболявания и при стари хора, където защитната и обезвредяваща отровите сила на организма е значително отслабнала. От данните за лекарствените растения и перспективите за използването им, може да се каже, че билките винаги ще служат за укрепване на здравето на човека.

Рецепти на Ванга за зъбобол, жлъчна криза и отравяния

    Зъбобол
    1. 1 с.л. дървесна пепел се размива с 1/2 л студена вода и се слага на огъня да кипне. След като изстине се прави с течността жабурене няколко пъти - до успокояване на болката.

    2. 1 с.л. лайка се залива с 250 мл вряла вода. След като изстине, се прецежда. Със запарката се прави гаргара непрекъснато - до минаване на болката (6-7 пъти на ден).

    3. Смесват се 50 мл чист винен оцет, 5 г стипца, 3 г нишадър и 10 г готварска сол. Сместа се вари 5 мин. и след като изстине, с нея се прави гаргара.

    Остра жлъчна криза
    При остри спазми (болки) в жлъчния мехур 1 с.л. лайка се залива с 200 мл вряла вода. След като изстине, запарката се прецежда и се изпива наведнъж.

    Отравяния
    1. 1 клон от липа или върба се овъглява и се стрива на прах. След като повръщането е спряло, 1 ч.л. от праха се смесва със 100 мл прясно мляко и се изпива. На ден се вземат по 5-6 с.л. от праха.

    2. При отравяне от гъби в 1 к.ч. се слагат 45 г захар и 15 мл оцет. Сместа се разбърква добре и се изпива наведнъж.

Рецепти на Ванга за гастрити

    1. 20 г ситно нарязан подбел се залива с 300 мл гореща вода. Ври 5 минути. Прецежда се и се пият 3 пъти на ден преди ядене по 100 мл.

    2. 1 с.л. копър се залива с 300 мл гореща вода. Ври 5 минути. След като изстине, отварата се прецежда и се изпива наведнъж преди закуска.

    3. 50 г настъргани корени от хрян се сваряват в половин литър прасно мляко. Отварата се прецежда и от нея се пият по 100 мл преди закуска.

    4. 1 шепа джоджен се залива с 1 л топла вода и се вари докато остане 1/2 л. Прецежда се и от отварата се пие по 1 к.ч. 3 пъти на ден 20 мин преди ядене.

    5. 100 зърна от хвойна (смрика) се счукват и се поставят в 250 мл ракия. Престоява 4-5 дни. От настойката се пие по 1 с.л. 3 пъти на ден.
    Внимание! Хвойната е вредна при хронично възпаление на бъбреците и при бременност!

    6. 100 г ечемик се изпича като кафе. Смила се. В 1 к.ч. вряла вода се поставя 1 ч.л. от смления ечемик. Ври 5 минути. Пие се на гладно 2 пъти дневно.

    7. Вземат се по 1 с.л. мента и босилек. Заливат се с 300 мл вряла вода. Ври 5 минути. Отварата се прецежда и от нея се пият по 100 мл 3 пъти на ден 30 мин. преди ядене.
    Внимание! В по-големи дози босилекът може да причини алергични реакции!

    8. Препоръчва се да се яде сусамена каша или счукан на дребно сусам.

    9. 3 диви (конски) кестена се нарязват на дребно и се варят в 250 мл вода. Отварата ври, докато останат 125 мл. Прецежда се и от нея се пие по 40 мл 3 пъти на ден 15 мин преди ядене.

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Рецепти на Ванга за възпаления на червата и коремната кухина

    Възпаление на червата (колити)
    1. В продължение на 10 дни се ядат само боровинки, супа от картофи и печени картофи.

    2. Две ябълки се изстискват и сокът се смесва с 1 с.л. мед. Пие се сутрин и вечер 30 мин. преди ядене в продължение на два месеца.

    Възпалителни процеси в коремната кухина
    1. Вземат се по 100 г цвят от глог, 100 г плод от глог, 100 г полски хвощ, 100 г птиче жито, 50 мечо грозде, 50 г хвойна (плод), 50 г мербей, 50 г листа от бреза, 50 г троскот, 50 г синя тинтява, 50 г дръжки от череши, 50 г глухарче, 50 г мента пиперита, 50 г маточина, 50 г валериана, 50 г червен кантарион, 50 г бял равнец, 50 г жълт кантарион, 150 г агримония (камшик), 100 г херимария, 50 г франгула. От сместа 2 с.л. се заливат с 1 л хладка вода. Ври, докато водата остане 800 мл. Отварата престоява в добре захлупен съд 24 часа и след това се прецежда. Пие се 3 пъти на ден 30 мин. преди ядене по 1 ч.ч. Приготвя се от предишния ден сутринта за следващия. След свършването на цялата смес се прави почивка от 1-5 месеца и лечението се повтаря още веднъж.

    2. Вземат се по 50 г корени от къпина, 50 г дръжки от череши и 50 г троскот. Цялата смес се залива с 2 л топла вода. Вари се, докато стане 1 л. Остава се да престои в затворен съд 24 часа. Прецежда се и отварата се пие по 30 мл 3 пъти на ден 1 час преди ядене. След изпиването на първата доза се почива 1 месец. След това се изпива още 1 доза.  

сряда, 22 юни 2011 г.

Кои са най-известните природни стимулатори?

    Някои растения имат особено ценни лечебни свойства за подмладяване и дълголетие. В източната народна медицина са известни изключителните свойства на женшена, наречен корен на живота - за лекуване на различни болести и за удължаване на живота. В основата на лечебните качества на женшена повишаването на резистентността на организма към вредни външни дразнители, както и нормализиране на функциите му. От някои автори се изтъква значението на мумио - специална смола с разнородни лечебни свойства и качества, повишаващи жизнения тонус, подобряващи функциите на организма. У нас специфичен български "елексир на младостта" е плодът на полскя бъзак, който тонизира и активира организма, укрепва го и му дава необходимите витамини. Своеобразни природни стимулатори са също пчелният мед и пчелното млечице.

    Може ли медът да служи за лекарство?
    Ролята на меда като лекарство е била известна от древността. Използвали са го всички древни цивилизации с развито природолечение - египтяни, индийци, гърци, римляни. Медът е бил основното лекарство на древните лекари Хипократ, Гален, Авицена. Известна е ролята на меда като профилактично средство за подмладяване и дълголетие. Това се дължи на биогенните стимулатори - витамини, ензими, микроелементи, които се съдържат в него. Медът има доказани противомикробни, противогъбични и противоплесенни свойства.

    При какви заболявания се използва медът?
    Медът се използва за лекуване на рани под формата на компрес. Прилага се също при белодробни аксцеси, хроничен хепатит, белодробна туберкулоза, бъбречни заболявания, инфекции на горните дихателни пътища, приложен вътрешно. На бактерицидните свойства на меда се дължи неговото консервиращо действие. Медът успокоява централната и регулира дейността на вегетативната нервна система, подобрява кръвоснабдяването на сърцето и понижава кръвното налягане. Има противоалергично действие и се прилага при бронхиална астма и сенна хрема. Медът стимулира кръвообразуването, поради което се използва при анемия. Повишава защштните сили на организма.

    Какви качества има медът като храна?
    Медът е един от най-големите дарове на природата, защото е биологичноактивна храна, употребявана в естествено състояние, ив същото време - необикновено лекарство. Медът съдържа плодови биологично пълноценни захари: глюкоза, захароза, фруктоза, които са напълно усвоими от организма и за разлика от раинираната бяла захар са полезни за човека. Той идеално задоволява нуждите на организма от енергия и може да се използва вместо захар. Медът е много богат с минерални вещества и микроелементи, като съдържа 22 от най-необходимите за човека 24 микроелемента. Съдържа почти всички витамини, богат е с биогенни стимулатори, които активират редица процеси в организма, включително и растежа на клетките. Ценните белтъчни вещества от меда спомагат за изграждането на ензими в организма. Медът е отлична диетична храна.

    Какво представлява пчелното млечице?
    Пчелите събират от цветните тичинки на медоносните растения цветен прашец, от който след преработване се получава т.нар. пчелно млечице. То е един от биологичноактивните природни концентрати. Пчелното млечице съдържа ензими, растителни хормони, витамини, микроелементи (желязо, йод, мед, цинк, кобалт), незаменими аминокиселини, белтъчни вещества.

    Как въздейства пчелното млечице върху човешкия организъм?
    Съдържащите се биологичноактивни вещества в пчелното млечице обуславят неговото приложение. То е безвреден природен стимулатор - има общо тонизиращо въздействие при здрави хора; прилага се при преумора, за възстановяване след дълго боледуване, при отпадналост и нервно изтощение, за подмладяване. Успешно се прилага при атеросклероза, спастичен колит, язвена болест, анемия. Подобрява храносмилателните и чернодробните функции, укрепва кръвоносните стени, стимулира кръвообръщението.  

Пчелният клей и неговата лечебна сила

    Какво представлява пчелния клей?
    Пчелният клей е мощен природен антибиотик, който не притежава вредните вторични действия на химически синтезираните антибиотици. Представлява зелено-кафяво смолисто вещество. Съдържа восък, смоли, етерични масла, цветен прашец, микроелементи и витамини.

    Как се приготвя настойка от пчелен клей?
    Необходими са 100 г чист спирт (или 70 градуса) и 30 г пчелен клей. Клеят се поставя в хладилника за да се втвърди, след което се настъргва на ренде и се пуска в спирта. Оставя се да кисне 1-2 дни, като от време на време се разклаща. Вземат се вътрешно по 25-30 капки, за предпочитане 1/2 - 1 час преди ядене 2-3 пъти дневно. Преди употреба настойката трябва да е утаена и капките се вземат с гутатор от горния чист слой, след което пак се разклаща. При вътрешно приемане капките могат да се разредят с малко вода.

    Какъв е лечебният ефект на пчелния клей?
    Пчелният клей има следните лечебни свойства: много ефикасно средство при стомашни и чревни язви, гастрит, колит, за обезболяване при зъбни болки и възпаление на венците (поставят се няколко капки на болния зъб), бронхит, ларингит, фарингит, профилактично против грип (поставят се капки в носа и едновременно се вземат капки вътрешно).

   

вторник, 21 юни 2011 г.

Лекуване на възпалителни процеси на храносмилателния канал

    Предлагам на интересуващите се от лечебните методи на българската народна медицина няколко рецепти. Тези рецепти са на Ванга и за запознотите не подлежи на съмнение крайния резултат от евентуалната употреба на някоя от тях. Ето и самите рецепти.

    Възпаление на венците и устната кухина
    1. Когато венците кървят или са се подули, вземат се еднакво количество кори от дюля, дрян и дъб. Трябва да се подбират млади клонки. Сваряват се във вино или оцет. Когато отварата кипне, се добавят две-три зрънца стипца и на върха на ножа лимонтузу. Прецежда се и след като изстине, се прави гаргара всяка сутрин до заздравяване на венците.

    2. 1-2 шишарки от ела (смърч) се варят 15-20 минути в 1/2 л студена вода. След като отварата изстине, се прецежда и се прави гаргара 2 пъти дневно.

    3. 1-2 стръка от камшик (агримония) се заливат с 1 л студена вода и се варят 10 минути. Отварата се прецежда и се пие 4-5 пъти на ден по 50 мл.

    4. 50 г ситно нарязана смрадлика се заливат с 250 мл оцет. Престоява една нощ. С настойката се прави гаргара след всяко ядене до заздравяване на венците.

    5. 1 жълтък от яйце се смесва с 1 с.л. зехтин. Разбърква се добре, поставя се на късче памучен плат и като компрес се поставя на възпаления венец.

    6. 1 с.л. сушени малини се залива с 1/2 л студена вода. Вари се 30 минути. Отварата се прецежда и с нея се прави гаргара 5-6 пъти на ден.

    7. 2 с.л. ситно нарязани листа от къпина се заливат с 40 мл вряла вода. Ври 10 минути. Прецежда се и изстинала, отварата се пие по 1ч.ч. 3 пъти на ден.

    8. 2-3 листа от див (конски) кестен се попарват с вряла вода и се залепват като компрес на възпаления венец. Престоява се с него 1 час. Процедурата се повтаря 3-4 пъти дневно.

    9. 1 ч.л. стипца се поставя в 100 мл вино. Вари се 3 минути и след като изстине, със сместа се прави 2-3 пъти дневно гаргара на венците.

    10. Още неферментирал квасец се поставя на болния венец като компрес. Престоява докато втаса. Прави се няколко пъти.  

понеделник, 20 юни 2011 г.

    Невроза
    1. Вземат се по 30 г от маточина, хмел, комунига, мащерка, лазаркиня, зайча сянка, дилянка, мента пиперита, босилек, иглика (цвят). Билките се нарязват на ситно и се смесват. 2 с.л. от сместа се поставят в 1/2 л вряла вода. Захлупва се добре и престоява цяла нощ. На сутринта се прецежда. От настойката се пият по 50 мл 3 пъти на ден половин час преди ядене.
    Внимание! Зайчата сянка е вредна при остри възпаления на бъбреците, а някои хора са свръхчувствителни към игликата!

    2. 1 с.л. мента и 1 с.л. маточина, изсушени и нарязани на дребно, се заливат с 400 мл вряла вода. Кисне 20 мин. и се прецежда. Запарката се пие след като вече е изстинала, 3 пъти на ден преди ядене по 1 ч.ч. При сърдечна аритмия особено е ефективно съчетанието с капки от глогова тинктура - вземат се 10 капки вечер преди лягане. Лечението трябва да продължи цяла година. На 2 месеца се прави почивка от 3-4 дни.

    3. 1 с.л. счукани на ситно сусамени зърна или сусамена каша се взема по три пъти на ден в продължение на 1-2 месеца.

    4. 22 листенца от индрише, нарязани и счукани на ситно, се смесват с 250 г мед. От сместа се взема по 1 с.л. 2 пъти на ден, размива се в чаша чай или вода и се изпива.

    5. 1 коренче от дилянка, нарязано на ситно, се залива вечер с 1/2 л вряла вода. Престоява цяла нощ. На сутринта се прецежда и се пие 3 пъти на ден преди ядене по 1 ч.ч.
    Внимание! Докато се приема дилянката, трябва да се избягва консумацията на много захар. Също така да не се приема билката в големи дози и продължително време!

    6. 50 г босилек и 50 г мента се нарязват на дребно и се смесват. От сместа се вземат 2 с.л. и вечер се заливат с 1/2 л вряла вода. Престоява цяла нощ. Прецежда се и от запарката се пие 3 пъти на ден преди ядене по 1 ч.ч.

    7. Вземат се 40 г жълта комунига, 40 г дилянка, 50 г коприва, 50 г камилек, и 60 г маточина. Нарязват се на дребно и се смесват. От сместа 2 с.л. се заливат с 1 л гореща вода. Ври 15 минути. Прецежда се. От отварата се пие 3 пъти на ден по 1 ч.ч. 15 мин. преди ядене.
    Внимание! Жълтата комунига и дилянката не бива да се вземат в по-големи дози и продължително време.

    Състояние след прекаран мозъчен инсулт с явления на отпадналост
    1. 1 ч.л. корени от дилянка, нарязани на дребно, се запарва вечер в 300 мл вряла вода. Запарката престоява цяла нощ. Пият се по 100 мл сутрин и на обяд 15 мин преди ядене и вечер 15 мин преди лягане. Лечението продължава 1 месец. Прави се почивка от 15 дни и се продължава отново.
    Внимание! В по-големи дози и при по-продължително приемане на билката може да настъпят вредни ефекти. По време на лечението почти да не се консумира захар!

    2. Вземат се 100 г листа от коприва, 20 г жълта тинтява, 10 г подбел. Нарязват се на ситно и се смесват. От сместа 4 с.л. се заливат с 1 л гореща вода. Вари се 15 минути. Отварата се прецежда и се пие по 100 мл 3 пъти на ден.

неделя, 19 юни 2011 г.

Заболявания на нервната система

    Безсъние
    1. 60 г мента се заливат с 200 мл ракия. Слага се на огъня да кипне. Пият се по 20 мл преди лягане.

    2. 1 прясна маруля се нарязва на ситно и се залива с 1/2 л студена вода. Слага се на огъня да кипне и след това се добавят 1-2 с.л. мед. Сместа се изпива наведнъж 15 мин. преди лягане.

    3. 5 листенца от индрише се заливат с 200 мл вряла вода. Киснат 20 мин. Прецежда се и от запарката се пие на глътки преди ядене 3-4 пъти.

    4. Вземат се пшеница, ръж, ечемик, овес и просо - по 4 с.л. от всяко. Сместа се залива с 4 л студена вода. Вари се, докато стане 1 1/2 л. Прецежда се. Добавят се 1-2 лъжици мед и отварата се подквасва със селски квасец, както се кваси прясно мляко. Пие се по 1 ч.ч. 3 пъти на ден преди ядене.

    5. Вземат се хмел, орехова шума, бял равнец, лайка и здравец - по 100 г от всяка билка. Напълва се с тях една възглавница и се спи на нея.

    6. Спи се на възглавница, напълнена със суха мащерка или хмел.

     Виене на свят
    1. 1 шепа исландски лишей се залива с 1 л вряла вода. Ври 20 минути. Прецежда се и след като изстине, отварата се подслажда с 3 с.л. захар. Пие се 3 пъти на ден 30 мин преди ядене по 1 ч.ч.

    2. Вземат се по 30 г фий (суров), дилянка и цвят от акация (пресни), заливат се с 1 л студена вода и се кипват. Прецежда се и изстиналата отвара се пие по 1 ч.ч. 3 пъти на ден преди ядене.
    Внимание! Отварата не трябва да се приема продължително време и в големи дози!

    Епилептични припадъци
    1. Вземат се по 10 г жълта тлъстига, 20 г жълта комунига, 40 г овчарска торбичка, 10 г горска майка, 20 г самуниче, 20 г бял хмел и 20 г вратига. Нарязват се на ситно и се смесват. От сместа се вземат 10 г , заливат се с 1/2 л студена вода. Ври 15 минути. От отварата се пие по 1 к.ч. 3 пъти на ден 20 мин. преди ядене.
    Внимание! При много големи дози от хмела са възможни при някои хора обриви по кожата!


    2. 10 листа и 3 корена от ранилист се заливат с 1/2 л вряла вода. Варят се 20 мин. След като изстине сместа се прецежда. От отварата се пие по 1 ч.ч. 3 пъти на ден 15 мин. преди ядене. През време на лечението да се избягват месни, солени, люти и студени ястия и напитки.
    Внимание! В много големи дози ранилистът е вреден!

    3. 1 клонка от върбово или липово здраво дърво се овъглява и се стрива на прах. От праха 1 ч.л. се разтваря в 150 мл вода или мляко (хладки). Пие се по 1 ч.л. преди закуска и обяд и след вечеря в продължение на 40-50 дни.

    4. 25 г жълта комунига се заливат с 300 мл вряла вода. Кисне 1 час и се прецежда. Отварата се пие 2 пъти на ден - преди обяд и след вечеря по 80 мл.
    Внимание! В много големи дози билката е вредна!

    5. 15 мл култивиран пелин се залива с 300 мл вряла вода. Кисне 20 мин. и се прецежда. Изпива се на два пъти като чай.

    6. Взема се от корена на лудо биле (беладона) колкото 2 житни зърна и се смачква добре. Разтваря се в чаша с хладка вода. Изпива се вечер след ядене.
    Внимание! Лечението трябва да се провежда само под постоянен лекарски контрол, тъй като могат да настъпят отравяния!

    7. 80 г аспарагус (зайча сянка) се заливат с 1 л гореща вода. Ври 5 мин. и отварата се прецежда. Пие се по 1 ч.ч. 2-3 пъти на ден преди ядене.
    Внимание! Билката е вредна при остро възпаление на бъбреците!

    Невралгии
    1. 2 пакета лют тютюн се счукват и се смесват със 100 г мед. В продължение на 5-6 вечери се слага като компрес на болното място. Държи се 2-3 часа.

    2. В 250 г оцет се поставя 1 цяло прясно яйце. Стои 3 дни, докато се разтвори черупката му. След това се маха ципата и се добавят 250 мл терпентин. Разбива се добре. Със сместа се маже болното място многократно.

    3. 1 връзка магданоз се счуква хубаво и се поръсва с малко зехтин. Прави се компрес на болното място в продължение на 5-6 вечери.

    Невралгични болки в ръката и рамото
    1 кг кисело мляко се изцежда много добре и в него се поставя 50 г синапено брашно. Разбърква се и от него се поставя лапа (компрес) на болното място. Престоява 4-5 часа.

    Невралгия в областта на главата
    300 г синапено семе, добре счукано, се смесва с 300 г мед. В продължение на 5-6 вечери се слага компрес на болното място, докато може да се търпи.    

събота, 18 юни 2011 г.

Рецептите на Ванга

    за разширени вени
    1. 50 г листа от черница се залива с 1 литър гореща вода. Ври 10-15 мин. и се прецежда. Отварата се пие 3 пъти на ден преди ядене.

    2. В 1 л прясно мляко, след като кипне, се изстисква сокът на 1 лимон. Прецежда се и течността се изхвърля, а гъстия остатък (още хладък) се поставя като компрес на болното място сутрин и вечер.

    3. 1 кг кори от леска се варят в 2 л вода, докато се получи гъста каша. Върху листа от подбел се слага от тази каша и се налага върху възлестите вени като компрес всяка вечер. Лечението продължава 15 дни.

    4. 1 с. л. зелен камък (кара боя), след като е изпечен на огън и е станал кафяв, се стрива на прах и се смесва със 100 г прясно краве масло. Сутрин и вечер болното място се маже със сместа, бинтова се и 3 дни се лежи.

   5. 1 шепа орехови ядки кисне в 150 мл мастика  в продължение на 40 дни. След това се счукват на каша, налагат се на болното място като компрес и така се престоява цяла нощ.

   6. 1 шепа пресни гроздови зърна се смачква и се налага върху болното място като компрес. Трябва да се престои цяла нощ.

   7. 10-15 пресни листа от живовляк се смачкват на каша и се налагат като компрес върху болното място. Така се престоява цяла нощ.

   8. В продължение на 20 дни се изяждат сутрин на гладно по 10 ореха.

   9. Няколко лозови листа се посоляват със сол и като компрес се поставят за през нощта на болното място.

    Смущения в сърдечната дейност. Застой на течности (за отводняване на организма)
   1. 3 цвята от акация се заливат със студена вода и се варят, докато водата стане 1/2 литър. Прецежда се и от отварата се пие по 1 к. ч. 3 пъти на ден преди ядене. След 3 дози се почива 10 дни и лечението се повтаря.

   2. Вземат се 100 г червен кантарион (трескавиче), 50 г зайча сянка (аспарагус), 40 г кори от бреза. Нарязват се на ситно и се смесват. В 1 л вряла вода се слагат 3 с. л. от сместа и се варят, докато отварата стане 1/2 л.  Пие се 3 пъти на ден 30 мин. преди ядене по 1 ч. ч.
   Внимание!  Зайчата сянка е вредна при остри възпаления на бъбреците!

   Тонизиране на сърдечната дейност
   Вземат се 100 мл сок от лимон, 100 мл зехтин, 2 г камфор на прах. Смесват се. Пие се сутрин по 1 ч. л. преди ядене. Държи се в хладилника (до 4 дни). Комбинира се със запарка от 2 с. л. глог (билка) в 350 мл вода ( залива се с вряла вода и се държи 1 мин). Приема се по 1/3 от сместа 3 пъти на ден преди ядене. На всеки 20 дни се почива по 10-15 дни.

    Хипертония (високо кръвно налягане)
   1. Вземат се по 2 с. л. глог, шипка (плод) и чубрица. Заливат се с 350 мл вряла вода. Сместа се оставя на огъня да ври 1 мин. Кисне 15 мин. Прецежда се и се пие 3 пъти на ден по равни части.

   2. Взема се по 1 листче здравец 3 пъти дневно преди ядене. Следи се какъв е ефекта и се преустановява лечението.

   3. 3 пъти на ден се пият по 5 мл сок от черноплодна офика (калина, самодивско дърво) в продължение на месец или два.

   4. 3 пъти на ден се изяжда по 1 малко листенце калофер. Следи се какъв е ефекта и се прекратява лечението.

   5. 1 път на ден се взема на обяд по половин ч.л. счукано синапено семе (хардал). Лечението продължава 10 дни.

   6. В 1/2 л прясно мляко се слага сокът на два лимона. Разделя се на 3 части и се пие сутрин,  на обед и вечер. Пие се суроватката, а гъстия остатък се изяжда.

   7. 5-6 листа от черница се заливат с 1 ч.ч. вряла вода. Ври 2 минути. Прецежда се. Отварата се пие на 3 пъти.

   8. Счукват се и се смесват 3 скилидки чесън и ядките на два ореха. Изяждат се сутрин преди закуска. След два-три дни да се провери резултата и ако е необходимо да се продължи лечението.
   Внимание!  Да се следи да не спадне рязко кръвното налягане.

   9. 12 глави чесън се обелват, счукват се и се поставят в 1 л гроздова ракия. Престоява 40 дни на слънце. От настойката се взема по 1 с. л. 3 пъти на ден преди ядене. Курсът на лечение не се повтаря.

   10. 1/2 кг мед се смесва с три лимона, 20 листенца от индрише и 20 семки от праскови. Взема се от сместа по 1 с.л. 3 пъти на ден половин час преди ядене.

петък, 17 юни 2011 г.

                     Функционални нервни заболявания
    Билкови вани се прилагат при неврози (всички видове) и нервно-психическа преумора. Не се правят при хипертония, сърдечни увреждания, висока температура, остри възпалителни процеси. Някои ефикасни рецепти, удобни за лекуване у дома. 1. Вземат се по 50 г маточина и върбинка. Билките се смесват, запарват се в 1 литър вряща вода, престояват под похлупак 30 минути, прецеждат се и се изливат във вана с температура на водата 35-37 градуса. Престоят във ваната е 10-15 минути, лечебен курс 10-15 вани. 2. Добър ефект има и ваната с мащерка и липов цвят (по 50 г) - приготвянето на запарката е същото. 3. Хмел (шишарки) и риган - по 50 г - приготвянето е същото. 4. Лавандулов цвят, мащерка, риган, маточина, розмарин (по 20 г) - методиката на приготвяне е същата. 5. Дилянка, върбинка, бял бор (игли, връхчета и млади шишарки), иглика, омайниче (по 20 г). Запарката се приготвя с 2 л вряща вода. Готовите препарати хвойна, розмарин, тимиан, трипинат, бробалил също имат много добър лечебен ефект.

                            Как се приготвят билкови извлеци
     Взема се тънкостенен стъклен съд и се пълни с вода. Откъсват се цветове от съответното растение и се поставят на повърхността на водата. Съдът се поставя на силно слънце за 3-4 часа, докато цветовете започнат да увяхват. Тогава билките се изваждат от водата и тя се изсипва в шише, което се допълва със същото количество ракия или коняк. Няколко капки от тази течност се капват в друго малко шише от 10 мл, което се допълва с вода. Две капки от този екстракт се прибавят към 1/2 чаша вода и се пие 3-4 пъти на ден. Приема се продължително време докато се получат желаните резултати.

                             При какви състояния действат билките
    Билките действат при следните психически състояния: агримония (камшик) - при психически травми; трепетлика - при загриженост, мрачни предчувствия; бук - при прояви на избухливост; червен кантарион - при слабоволевост; бряст - при чувство на безсилие; тинтява - при потиснатост; чимшир - при ревнивост, завистливост, подозрителност  и отмъстителност; габър - при изчерпаност и несправяне със всекидневните задължения; слабонога недопирка - при нетърпеливост, раздразнителност, умствено напрежение; лиственица - при комплекс за малоценност; див синап - при дълбока потиснатост; дъб - при отчаяние; маслина - при физическа или умствена преумора; бор - при самообвинение за грешки на другите; конски кестен - при преголям страх и загриженост за другите; желтак - при ужас, голям страх, паника; едногодишна хрущялка - при несигурност и нерешителност; кестен - при отчаяние; върбинка - при прекалена напрегнатост; лоза - при амбиция за власт; кощрява - при липса на цели; върба - при възмущение и непримиримост.

                              Билкова смес за спешни случаи
    Добре е във всяка домашна аптечка да се намира смес от билки за страхови и шокови състояния и психически травми. Взема се билков извлек от череша, повет, желтак по равни части и се смесват в едно шишенце. Пие се по 4 капки при нужда. При остри случаи може да се дават всеки няколко минути по 4 капки - до получаване на ефект, а след това на всеки половин час.Ако пациентът е в безсъзнание , със сместа се мокрят устните му. Тази билкова смес може да се ползва и при нараняване, убождане, изгаряне, навяхване, като се натапя марля и се поставя върху болното място. Същата смес се препоръчва за домашно прилагане на спешна помощ при колапс, прилошаване от замърсен въздух, емоционални стресови ситуации и др.      

четвъртък, 16 юни 2011 г.

                   Понижен апетит
    Полезни за възбуждане на апетита са следните билки: пелин, алое, аир, оман, риган, червен кантарион, подбел, мента, глухарче, хмел, босилек, водна детелина, бял равнец, живовлек, копър, маточина, мента, овчарска торбичка. Препоръчва се 1/2 чаена лъжичка пелин и 1/2 чаена лъжичка бял равнец в чаша гореща вода да престои 2 часа и да се взема по 1/4 чаша 10-15 минути преди всяко ядене (по рецепта на Ф. Ромашов).

                   Чревни колики
    Чревните колики са симптом на остри или хронични възпалителни процеси в червата. Срещу тях добър лечебен ефект имат следните билки: джоджен, семе от копър, бяла градинска ружа, корени от дилянка, жълта тинтява, семе от ким. Прилага се чай от джоджен - 1 чаена лъжичка джоджен на 150 г вода се запарва и чаят се пие топъл. На всеки час се пие по 1 чаша, докато траят коликите. Друга ефикасна рецепта (по П.Димков) е следната: 1 супена лъжица семе от копър се вари в 300 г прясно мляко 10-15 минути. Изпива се наведнъж, докато е топло.

                  Високо кръвно налягане
    При високо кръвно налягане са ефикасни следните билки: бял имел, горицвет, бяла чубрица, вълча ябълка, жълта комунига, невен, овчарска торбичка, ранилист, горска ягода, глог, маточина, дилянка, бъз и др. Може да се препоръча следната отвара: цвят от глог и листа от маточина (по 100 г), корени от дилянка (30 г); две супени лъжици от тази смес се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час; прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно (по рецепта на Ив. Иванов).

                 Ниско кръвно налягане
    При ниско кръвно налягане особено ефикасни са върбинката, жълтият смил, дяволската уста, лазаркинята, очанката, водната мента, ефедрата. Препоръчва се отвара от очанка (стръкове), водна мента (стръкове) - по 100 г, ефедра (стръкове) - 50 г. Всичко това се смесва и 2 супени лъжици от сместа се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно (по рецепта на Ив. Иванов).

                 Сърдечна невроза
    При сърдечна невроза добре влияят следните билки: дилянка, глог, маточина, водна детелина, лавандула, мента, лайка, кимион, резене, дяволска уста, мащерка, риган, жълт кантарион. Препоръчва се следната смес: листа от маточина, цвят от глог, цвят от лавандула (по 50 г), корени от дилянка, стръкове от мащерка, стръкове от риган (по 30 г). Две супени лъжици от сместа се заливат с 400 г вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно (по рецепта на Ив. Иванов)

               Атеросклероза
    При атеросклероза се препоръчват билките: бреза, арника, шипка, бял имел, глог, горицвет, хвощ, седефче, дилянка, слез, балканска чубрица, орех, лавандула, маточина, синя тинтява. Добър ефект има следната смес: бял имел (стръкове), глог (цветове), бенедиктински трън (стръкове), горицвет (стръкове), хвощ (стръкове) - по 50 г; седефче (стръкове), дилянка (корени), слез (цветове), балканска чубрица (стръкове) - по 30 г; орех (листа) - 60 г. Две супени лъжици от билките се варят в 0,5 л вода. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно (по рецепта на Ив. Иванов).

              Ревматични заболявания
    Билкови вани се правят при артрози (шипове), възпаления на ставите (артрити). Не трябва да се правят при остър пристъп (със зачервяване на ставите, силен оток, висока температура), хипертония, сърдечни заболявания. Получават се добри резултати с билкови вани при трендовагинит, миотендинит, миозит и др. Препоръчителни са няколко билкови рецепти за вани, удобни за приложение у дома. 1. Смесват се и се запарват в 1 л вряща вода 50 г мащерка и 50 г кора от бяла бреза. Престояват под похлупак 30 минути. Прецежда се и запарката се сипва във вана с вода 37-39 градуса. Във ваната се престоява 10-15 минути. Курс на лечение - 10-15 вани. 2. Вземат се 20 г розмарин и 80 г блатен тъжник. Приготвят се по същия начин. 3. Вземат се 20 г вратига и 80 г бяла върба (листа и кора) и се приготвят по същия начин. Добър ефект дава също ваната с прибавка на някои готови препарати - салимар, сулфидиум, сулфолил.

сряда, 15 юни 2011 г.

Лекуване с билки на кашлица, възпаление на дихателните пътища и други болести

http://bux2get.com/_654c161c.htm

              Билки за лекуване на суха, мъчителна кашлица
   Много добре действат при суха, дразнеща кашлица следните билки: ленено семе, бяла ружа, корени от коприва, медуница и др. Препоръчва се отвара от три чаени лъжици ленено семе и корите на една ябълка в 300г вода; тази смес ври 10-15 минути; пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно с мед (по рецепта на П. Димков). Ефикасна рецепта за силна, остра, дразнеща кашлица е следната: вземат се сухи люспи от 10 глави кромид лук, поставят се в 700г вряща вода. Отварата се прецежда и в нея се поставят 1/2 чаена лъжичка мед, 1/2 чаена лъжичка счукан синап, 2 чаени лъжички счукано ленено семе. Взема се по 1 чаена лъжичка от тази смес 3 пъти дневно.


              Кои билки се използват при възпаление на горните дихателни пътища   
   При възпаление на горните дихателни пътища добре действат следните билки: ружа, дюля, бъз, липа, риган, детелина, подбел, малина (плод или сладко), живовлек, лайка, копър, шипка и др.  Препоръчва се също смес от: липа - 100г, мащерка, гръмотрън, риган, шипкови люспи - по 30г. Ври 3 мин., кисне 15 мин. и се прецежда. Отварата се пие гореща 3 пъти дневно  по 120г  преди ядене (по рецепта на Д. Памуков).


              Кои билки помагат при бронхит  
   При бронхит с обилна секреция добър отхрачващ ефект имат следните билки: анасон, бъз, липа, иглика, подбел, мента, живовлек, лайка, мащерка, агримония, дюля, червен кантарион, бяла ружа, слез, смрадлика, перуника, синя тинтява, черен бъз и др. Може да се използва готов опакован гръден чай, като се взема 1 супена лъжица от него с добавка на оман, анасоново семе, корен от сладник (по 1 чаена лъжичка на 2 чаши гореща вода). Запарката престоява 2 часа и се пие топла с мед (по рецепта на Ф. Ромашов). Петър Димков препоръчва отвара от червен кантарион, подбел, липов цвят и волски език - по 50г от всяка билка. Две супени лъжици от тази смес се запарват с една чаена лъжичка ленено семе в 500г вряла вода и врят захлупени 10 минути. След изстиване се прецеждат. От отварата се пие 3 пъти дневно по 1 винена чаша. 

вторник, 14 юни 2011 г.

Болести и лечение с билков чай

   Билковият чай може да бъде закупен от билковата аптека, но може да се приготви и в домашни условия. Всяка билка се надробява отделно (цветовете са цели, а останалата част се надробява). Претеглят се според предписанието всяка растителна част поотделно, смесват се в необходимото количество и се разбъркват.  В билкотерапията  за общо тонизиране и укрепване на организма се прилагат следните билки: алое, аир, глог, хрян, детелина, коноп, глухарче, шипка, полски бъзак и др. При невроза добър ефект имат следните билки: валериана, глог, риган, лимон, мента, лайка, копър, глухарче, цикория (синя жлъчка), върба, дилянка, хмел, маточина. При нервна  възбудимост, раздразнителност и безсъние ефикасен е следният чай: дилянка, хмел, мента и маточина по 100 г. В 300 г кипяща вода се поставя една супена лъжица от сместа, кисне 1 час и се прецежда. Употребява се два пъти дневно по 150 г. При неврастения народния лечител Петър Димков препооръчва сутрин, обед и вечер 20 минути преди хранене да се капват върху бучка захар по 20 капки от следната смес: 20г валерианова тинктура, 20г тинктура от глогов цвят, 15г розова вода, 1г камфор на прах, 15 капки ментова тинктура.

понеделник, 13 юни 2011 г.

Билките - свойства и предназначение


   



   Билколечението има продължителни традици в българската народна медицина. Според
етнографски данни в миналото са използвани над 700 вида билки. Днес се прилагат само около 300 вида, от които най-употребявани са 120. Българските билки съдържат много голям процент биологичноактивни вещества, поради благоприятните почвени условия. Билките съдържат комплекс от различни химически съединения: алкалоиди, етерични масла, витамини, микроелементи, гликозиди, полизахариди, танини, флавоноиди идр. Те действат върху организма комплексно, но водещо лечебно значение имат една или две съставки.
     Според някои автори билколечението има следните предимства: 1. То ползва оздравителните сили на самата природа. 2. Билките много често повлияват причините на заболяването, освен че въздействат симптоматично. 3. Билките са обикновено безопасни, дори и при продължителна употреба (ако не са силно действащи) и не предизвикват странични ефекти, каквито се наблюдават при лечение със синтетични лекарства. 4. Ефектът от билколечението е равномерен и продължителен, макар че настъпва по-бавно. Предимството на билките пред лекарствата, създадени от фармацевтичната химия, се състои в това, че растителното лечебно вещество се образува в живата клетка на растението и лекува живата човешка клетка много по-физиологично.
    Лечебната сила на веществата, получени от растения, не е еднаква, ако те бъдат фабрично преработени или ако са в естествено състояние. Биологичната активност на растителните части, използвани за лекуване, е най-голяма в живото растение. И ако то се приема веднага след откъсване, в естествен вид, ефектът е най-голям. Слабата обработка на билките под формата на отвари и запарки все още запазва голяма част от лечебните им свойства. Изключително добри резултати се получават при екстрахирането (извличането) на веществата от билката, като тя се постави във вода на огрявано от слънце място. Идеалният билков извлек се получава сутрин, когато има роса по тревата.
   Когато се използват растения за билколечение или за храна, трябва да се знае, че отделните им части действат различно. Зелените части на растението - листата и стеблото - действат преди всичко върху дихателната система и кръвообръщението, семената и плодовете - върху храносмилателните и обменните процеси, а минералните вещества и соли от корените стимулират централната нервна система.
  Обикновено с билки се лекуват хронични заболявания, изискващи продължително лечение - един, два или повече месеци. Билките действат по-бавно (ефектът им постепенно се натрупва), но са по-безвредни и не водят до странични явления  като лекарствените препарати.   Има и отровни билки или силно действащи техни съставки, поради това при всяко хронично заболяване билколечението трябва да става по указание на лекар. За лекуване на по-често срещани оплаквания могат да се прилагат безвредни билки или билков чай, утвърдени като лекарствена форма.
  За приготвяне на лекарства от билки в домашни условия най-добре е да се използват току-що откъснати билки. Това обаче рядко може да се постигне (особено от живеещите в градовете), а зависи и от сезона. Затова най-често се използват изсушени билки от цялото растение или част от него (корен, цвят, плод, кора, листа, семена). За извличане на лечебните вещества от билката най-широко се използват водата и спиртът в зависимост от разтворимостта и химичния състав на тези вещества. Водните извлеци, наречени отвари и запарки, се приготвят лесно в домашни условия. Най-добре е да се приготвят пресни всеки ден, а понякога могат да се съхраняват в хладилник за 1-2 дни. В домашни условия не се правят извлеци от отровни или силнодействащи билки.